Векове наред това българско градче е било република по-либерална от Франция и САЩ
, Уикипедия
Копривщица е била цели епохи република без сенат и министри, без харти и президенти, 10 пъти по-либерална от френската и 100 пъти по-демократическа от американската.
Така я разказва Захари Стоянов.
2070 души живеят по адресна регистрация през днешния ден в Копрившица.
Копрѝвщица (стара различна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.
Намира се наоколо до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и само обитаемо място в община Копривщица. В исторически повествования е именуван „ Бунтовната столица на българското Възраждане “.[3] Песента „ Хубава си, моя горо “ с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов през 2014 година е оповестена за формален химн на града.
Разположен на 1060 m надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, само че слънчева (−4,2 °С е температурата през най-студения месец – януари), с дебела снежна завивка, до момента в който лятото е ветровито и свежо (16,8 °С е температурата през най-топлия месец – юли) поради огромното надморско ниво и нормалното за летния сезон локално северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите скатове на Стара планина.
Планинските масиви са покрити с вековни букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни типове (главно бял бор и обикновен смърч, поради бързото израстване), което се подлага на критика от модерни еколози, защото съгласно тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг характерен див тип за региона към Копривщица е европейската лиственица. В планината има доста места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, разнообразни видове гъби, минзухари и други От по-големите диви животни се срещат глиган, елен, лисици, вълк, орли и други В покрайнините на града са следени и редките скален орел и черен щъркел.
Копривщица има земеделска и животновъдна традиция – макар статута на град, към момента огромна част от популацията се занимава с тези действия. Култивират се предимно картоф, ръж, фасул, грах, джанка, тиква, тиквичка, някои видове ябълка, арония, като по-суровият климат не позволява други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави, коне, кокошки и патици. В самия град и покрайнините могат да бъдат видени и необятен набор от полезни билки.
Водите на река Тополница се населяват от пъстърва, мряна, клен, речен кефал и кротуша
Според множеството откриватели името на града идва от коприва (или копривище), като Владимир Георгиев го счита за превод на по-ранно тракийско наименование (*Усдик(е), безусловно „ коприва “. Друга догадка, предлагана от Васил Миков, свързва остарялата форма на името „ Копришица “ с гръцкото κοπριά („ обор “, „ торище “). Ст. Васев предлага етимология от „ куп речици “, която е отхвърляна от по-късните създатели.[9]Освен преждеизброените догадки, краеведът Петко Будинов изказва съмнение, че наименованието на града би могло да произлиза от вероятно рудокопачество в региона и обвързваните с него думи „ копат “ и „ рупци “ – Копрупци
Предположения за други смисловоподобни на Копривщица съгласно арх. Теофил Теофилов наименования на града са: Коприца, Коприйца и Коприщица, произхождащи от глагола (на латински: Coopertus – затрупвам, скривам)
Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в долина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било уместно за отмора на кервани, пасажери и търговци.
Поради удобните естествени условия в региона се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – така наречен „ жупа “. Жупа е славянска дума и значи при южните славяни „ челяд “ (деца) и по едно и също време земята, която владеят няколко роднински фамилии. Те сложили началото на ново населено място. С увеличение на броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували дребни домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек заради характерни черти, занимания и случки, свързани с него. Оттам идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до през днешния ден.
В поддръжка на тази доктрина е и фактът, че част от Ламбовската (Кокон) махала и през днешния ден се назовава Жупата. Тази част съставлява дребен площад, ситуиран в центъра на махалата. През 1901 година на югозападния дувар, заграждащ площада, е издигната чешма, наречена „ Райна “ или „ Райновец “. Нейни ктитори са дамите от местното дружество „ Благовещение “. Тази част от махалата се назовава и „ Изгорът “
Копривщица (по турски Авраталан, Женско поле) е най-главното войнишко село в Средна гора и се намира на разстояние 10 часа път от Пловдив. Легендата за рилската болярка, която измолила от султана ферман за селището, намира отражение в османското му име.
Местност край Стрелча с името Аврет Аланъ за пръв път се загатва в османски документ (вакъфски регистър) през 1525 година По това време мястото не било обитаемо, само че там имало обработваема земя (мезра) и две летни пасища. Името не се намира в други документи до 1614 година, когато Аврет Аланъ към този момент било вакъфско село със 127 християнски семейства.
Сред огромните привилегии, които селището получава, е възбраната турчин да минава през него на кон, а копривщенци могат да носят цветни облекла, високи калпаци, да яздят положителни коне и да употребяват положително оръжие. Тези придобивки безспорно удостоверяват войнишкия статут на селото, като копривщенските бойци в редовете на турската войска доближават Пеща и Виена. Те живеят релативно свободно, без да заплащат огромни налози като останалото население на българските земи, и скоро броят на жителите на селището доближава 10 000 души. Балабан левент, показал се с смелост във войните с австрийците гражданин на Копривщица, измолил за родния си град нов ферман, съгласно който Копривщица е подчинена директно на султана и е свободна от всевъзможни налози като се изключи вноската в интерес на цариградската Фетхи джамия. Пак съгласно фермана локалните началници имат право да носят особени шапки и там живее единствено един турски служител, зависещ на тамошните началници.
Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти – през 1793, 1804 и 1809 година – го ограбвали, опожарявали и прогонвали жителите му, като от първото поселище е останала само „ Павликянската къща “. При нападението от 1793 година копривщенски бежанци се разпръскват от Пловдив до Одрин и Димотика.Благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да запазят магичния му сексапил и до през днешния ден.
Според оскъдните сведения може да се изведе умозаключение, че Копривщенският революционен комитет е образуван в годините сред 1867 и 1871 година В тези времена в града се събират редица борци на освободителното придвижване. От групи без ясна стратегия за деяние последователно се прави преход към структури по модел на изграждащата се по това време Вътрешна революционна организация. Сведенията за динамичната тайна мрежа от времето на Левски, по дребното оживели документи и известни фотографии на Апостола направени от ловчанлията Никола Хитров в Копривщица сочат, че преломът настъпил в края на 1870 година е дело и на пристигналият в града рилски свещеник Кесарий. Този пръв комитет провежда водачите на Априлското въстание, доста от които са от копривщенските съратници на Апостола.
В спомените на доживелите до Освобождението революционери за начало на копривщенският комитет, които сформират протоколите на Копривщенската поборническа комисия се написа за ранно учредяване на комитета през 1867 година. Това са четниците Никола Беловеждов, Петко Бояджиев, Петър Жилков и Танчо Шабанов – дейци със значителен принос в делата на комитета.
При визитата на Георги Бенковски в в Копривщица през януари 1876 година и състоялата се среща в къщата на Патьо Млъчков при присъединяване на Танчо Шабанов, Патьо, Найден Попстоянов, Тодор Каблешков, Нешо Попбрайков, Рашко Хаджистойчев и други поборници поставят клетва и вземат решение да се възвърне революционната организация в селото.
„ Ето по този начин, впрочем, съдбоносното дѣло на Априлското възстание въ 1876, съ своитѣ пламъци до висини, съ своитѣ ужаси и съ своята велика роля въ новата ни история, бива мигомъ и героичен прѣдрѣшено. “
През Светлата неделя на 9 април 1876 година лагера на копривщенските чорбаджии – туркофили се събира на съвет в дома на Петко Кесяков – Моллата. На това заседание се взима решение да се направи донос, който да се занесе на мютесарифина във Филибе от Черню Илиев Керимикчийски. Куриера, за тяхно страдание дружно с коня си пада по пътя в един дол и премазан остава да се цери. В последващите събития той отхвърля да довърши задачата си. Георги Тосунов, Тодор Каблешков и д-р Спас Иванов правят опит да предотвратят изменничество, само че все пак то става в Златица.
На 20 април 1876 година избухва Априлското въстание. Бързо са образувани две чети и са изпратени да обкръжат конака и заптиетата в него. Тук, на Калъчевия мост, пуква първата пушка. Групата, предвождана от Георги Тиханек, инцидентно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчевия мост и Тиханек го прострелва. Това е първият турчин, погубен във въстанието. Въстанието е оповестено от Тодор Каблешков, а отпред застава различен копривщенец – Гавраил Хлътев, прочут на поколенията като Георги Бенковски – непреклонният и разгорещен лидер на националния протест, умрял героичен в Тетевенския Балкан. На 1 май башибозукът започва да се събира към Копривщица, подсилен от постоянна армия, която разполага с артилерия. Турците наброяват към 5000 души, отпред е Хафъз паша. Той към този момент е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си – миралай Хасан бей, да се „ погрижи “ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те провождат за договаряния с Хасан бей отец Дончо Плачков, като предават на турците даже дървените топове и заплащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на плячкосване, а жителите – на кръвопролитие. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното населено място и по негова заповед хванатите въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига Хафъз паша и подлага града на наново плячкосване.
Впоследствие, след разгромът на въстанието в покрайнините откриват повече от 150 натрупа на поданици на града, а според Джанюариъс Макгахан там и в покрайнините са избити над 300 души. Голям е и броят на заточените, изкланите и избесените по-късно.
Копривщица е била цели епохи република без сенат и министри, без харти и президенти, 10 пъти по-либерална от френската и 100 пъти по-демократическа от американската.
Така я разказва Захари Стоянов.
2070 души живеят по адресна регистрация през днешния ден в Копрившица.
Копрѝвщица (стара различна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.
Намира се наоколо до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и само обитаемо място в община Копривщица. В исторически повествования е именуван „ Бунтовната столица на българското Възраждане “.[3] Песента „ Хубава си, моя горо “ с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов през 2014 година е оповестена за формален химн на града.
Разположен на 1060 m надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, само че слънчева (−4,2 °С е температурата през най-студения месец – януари), с дебела снежна завивка, до момента в който лятото е ветровито и свежо (16,8 °С е температурата през най-топлия месец – юли) поради огромното надморско ниво и нормалното за летния сезон локално северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите скатове на Стара планина.
Планинските масиви са покрити с вековни букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни типове (главно бял бор и обикновен смърч, поради бързото израстване), което се подлага на критика от модерни еколози, защото съгласно тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг характерен див тип за региона към Копривщица е европейската лиственица. В планината има доста места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, разнообразни видове гъби, минзухари и други От по-големите диви животни се срещат глиган, елен, лисици, вълк, орли и други В покрайнините на града са следени и редките скален орел и черен щъркел.
Копривщица има земеделска и животновъдна традиция – макар статута на град, към момента огромна част от популацията се занимава с тези действия. Култивират се предимно картоф, ръж, фасул, грах, джанка, тиква, тиквичка, някои видове ябълка, арония, като по-суровият климат не позволява други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави, коне, кокошки и патици. В самия град и покрайнините могат да бъдат видени и необятен набор от полезни билки.
Водите на река Тополница се населяват от пъстърва, мряна, клен, речен кефал и кротуша
Според множеството откриватели името на града идва от коприва (или копривище), като Владимир Георгиев го счита за превод на по-ранно тракийско наименование (*Усдик(е), безусловно „ коприва “. Друга догадка, предлагана от Васил Миков, свързва остарялата форма на името „ Копришица “ с гръцкото κοπριά („ обор “, „ торище “). Ст. Васев предлага етимология от „ куп речици “, която е отхвърляна от по-късните създатели.[9]Освен преждеизброените догадки, краеведът Петко Будинов изказва съмнение, че наименованието на града би могло да произлиза от вероятно рудокопачество в региона и обвързваните с него думи „ копат “ и „ рупци “ – Копрупци
Предположения за други смисловоподобни на Копривщица съгласно арх. Теофил Теофилов наименования на града са: Коприца, Коприйца и Коприщица, произхождащи от глагола (на латински: Coopertus – затрупвам, скривам)
Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в долина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било уместно за отмора на кервани, пасажери и търговци.
Поради удобните естествени условия в региона се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – така наречен „ жупа “. Жупа е славянска дума и значи при южните славяни „ челяд “ (деца) и по едно и също време земята, която владеят няколко роднински фамилии. Те сложили началото на ново населено място. С увеличение на броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували дребни домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек заради характерни черти, занимания и случки, свързани с него. Оттам идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до през днешния ден.
В поддръжка на тази доктрина е и фактът, че част от Ламбовската (Кокон) махала и през днешния ден се назовава Жупата. Тази част съставлява дребен площад, ситуиран в центъра на махалата. През 1901 година на югозападния дувар, заграждащ площада, е издигната чешма, наречена „ Райна “ или „ Райновец “. Нейни ктитори са дамите от местното дружество „ Благовещение “. Тази част от махалата се назовава и „ Изгорът “
Копривщица (по турски Авраталан, Женско поле) е най-главното войнишко село в Средна гора и се намира на разстояние 10 часа път от Пловдив. Легендата за рилската болярка, която измолила от султана ферман за селището, намира отражение в османското му име.
Местност край Стрелча с името Аврет Аланъ за пръв път се загатва в османски документ (вакъфски регистър) през 1525 година По това време мястото не било обитаемо, само че там имало обработваема земя (мезра) и две летни пасища. Името не се намира в други документи до 1614 година, когато Аврет Аланъ към този момент било вакъфско село със 127 християнски семейства.
Сред огромните привилегии, които селището получава, е възбраната турчин да минава през него на кон, а копривщенци могат да носят цветни облекла, високи калпаци, да яздят положителни коне и да употребяват положително оръжие. Тези придобивки безспорно удостоверяват войнишкия статут на селото, като копривщенските бойци в редовете на турската войска доближават Пеща и Виена. Те живеят релативно свободно, без да заплащат огромни налози като останалото население на българските земи, и скоро броят на жителите на селището доближава 10 000 души. Балабан левент, показал се с смелост във войните с австрийците гражданин на Копривщица, измолил за родния си град нов ферман, съгласно който Копривщица е подчинена директно на султана и е свободна от всевъзможни налози като се изключи вноската в интерес на цариградската Фетхи джамия. Пак съгласно фермана локалните началници имат право да носят особени шапки и там живее единствено един турски служител, зависещ на тамошните началници.
Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти – през 1793, 1804 и 1809 година – го ограбвали, опожарявали и прогонвали жителите му, като от първото поселище е останала само „ Павликянската къща “. При нападението от 1793 година копривщенски бежанци се разпръскват от Пловдив до Одрин и Димотика.Благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да запазят магичния му сексапил и до през днешния ден.
Според оскъдните сведения може да се изведе умозаключение, че Копривщенският революционен комитет е образуван в годините сред 1867 и 1871 година В тези времена в града се събират редица борци на освободителното придвижване. От групи без ясна стратегия за деяние последователно се прави преход към структури по модел на изграждащата се по това време Вътрешна революционна организация. Сведенията за динамичната тайна мрежа от времето на Левски, по дребното оживели документи и известни фотографии на Апостола направени от ловчанлията Никола Хитров в Копривщица сочат, че преломът настъпил в края на 1870 година е дело и на пристигналият в града рилски свещеник Кесарий. Този пръв комитет провежда водачите на Априлското въстание, доста от които са от копривщенските съратници на Апостола.
В спомените на доживелите до Освобождението революционери за начало на копривщенският комитет, които сформират протоколите на Копривщенската поборническа комисия се написа за ранно учредяване на комитета през 1867 година. Това са четниците Никола Беловеждов, Петко Бояджиев, Петър Жилков и Танчо Шабанов – дейци със значителен принос в делата на комитета.
При визитата на Георги Бенковски в в Копривщица през януари 1876 година и състоялата се среща в къщата на Патьо Млъчков при присъединяване на Танчо Шабанов, Патьо, Найден Попстоянов, Тодор Каблешков, Нешо Попбрайков, Рашко Хаджистойчев и други поборници поставят клетва и вземат решение да се възвърне революционната организация в селото.
„ Ето по този начин, впрочем, съдбоносното дѣло на Априлското възстание въ 1876, съ своитѣ пламъци до висини, съ своитѣ ужаси и съ своята велика роля въ новата ни история, бива мигомъ и героичен прѣдрѣшено. “
През Светлата неделя на 9 април 1876 година лагера на копривщенските чорбаджии – туркофили се събира на съвет в дома на Петко Кесяков – Моллата. На това заседание се взима решение да се направи донос, който да се занесе на мютесарифина във Филибе от Черню Илиев Керимикчийски. Куриера, за тяхно страдание дружно с коня си пада по пътя в един дол и премазан остава да се цери. В последващите събития той отхвърля да довърши задачата си. Георги Тосунов, Тодор Каблешков и д-р Спас Иванов правят опит да предотвратят изменничество, само че все пак то става в Златица.
На 20 април 1876 година избухва Априлското въстание. Бързо са образувани две чети и са изпратени да обкръжат конака и заптиетата в него. Тук, на Калъчевия мост, пуква първата пушка. Групата, предвождана от Георги Тиханек, инцидентно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчевия мост и Тиханек го прострелва. Това е първият турчин, погубен във въстанието. Въстанието е оповестено от Тодор Каблешков, а отпред застава различен копривщенец – Гавраил Хлътев, прочут на поколенията като Георги Бенковски – непреклонният и разгорещен лидер на националния протест, умрял героичен в Тетевенския Балкан. На 1 май башибозукът започва да се събира към Копривщица, подсилен от постоянна армия, която разполага с артилерия. Турците наброяват към 5000 души, отпред е Хафъз паша. Той към този момент е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си – миралай Хасан бей, да се „ погрижи “ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те провождат за договаряния с Хасан бей отец Дончо Плачков, като предават на турците даже дървените топове и заплащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на плячкосване, а жителите – на кръвопролитие. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното населено място и по негова заповед хванатите въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига Хафъз паша и подлага града на наново плячкосване.
Впоследствие, след разгромът на въстанието в покрайнините откриват повече от 150 натрупа на поданици на града, а според Джанюариъс Макгахан там и в покрайнините са избити над 300 души. Голям е и броят на заточените, изкланите и избесените по-късно.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ